Световна сед­мица за ува­же­ние към раж­да­нето

Световната сед­мица за ува­же­ние към раж­да­нето се чества от 2004 година по идея на Френския алианс за ува­же­ние към раж­да­нето (AFAR). Отбе­ляз­ва­нето на сед­ми­цата дава въз­мож­ност на орга­ни­за­ции от всички страни да се обе­ди­нят под една идея и да пови­шат общес­т­ве­ната чув­с­т­ви­тел­ност към проб­ле­мите на раж­да­нето и пра­вата на раж­да­щата жена. Темата тези година е „Неп­ре­къс­ната обич и под­к­репа за мен и моето бебе“.

Българките и румънките са най-младите майки в ЕС

През 2013 година най-младите майки в рамките на Европейския съюз са били в България и Румъния, а най-възрастните в Италия и Испания, п...

Прочети повече

Нека се запи­таме колко са жените днес, които да не раз­каз­ват с ужас или неп­ри­ятни чув­с­тва за раж­да­нето на най-съкровеното си – своето дете. Колко често сме чували думите: „Ох, веднъж само да си тръгна от бол­ни­цата!“ или „Раждането беше кош­марно! Имах чув­с­т­вото, че ще умра.“
Исто­ри­ята раз­казва, че в мина­лото раж­да­щата винаги е била под­к­ре­пяна от жена по време на раж­да­нето. Днес реал­ността е доста по-различна – в много страни раж­да­нето се приема за меди­цин­ско съби­тие, а раж­да­щата се тре­тира като паци­ент. Днес бебето не се ражда, то се „изважда“ от май­ката. Жената не полу­чава под­к­репа от любим човек, защото „не раз­по­ла­гаме с необ­хо­ди­мата мате­ри­ална база“. Под­к­репа не среща и в лицето на меди­цин­с­кия пер­со­нал, даже най-често жената бива овик­вана колко зле се справя. Днес раж­да­щата е просто поред­ният „про­дукт“, който трябва да бъде обс­лу­жен и фината душевно-емоционална страна на това велико човешко съби­тие почти се е стопила.

Това води до деху­ма­ни­зи­ране на пре­жи­вя­ва­ни­ята на жената от раж­да­нето на детето ѝ. Днес често се случва жените да бъдат под­ла­гани на рутинни бол­нични прак­тики, които имат неб­ла­гоп­ри­я­тен ефект върху нап­ре­дъка на раж­да­нето. От друга страна всички про­уч­ва­ния показ­ват, че когато жените полу­ча­ват неп­ре­къс­ната под­к­репа по време на раж­дане, се уве­ли­ча­ват въз­мож­нос­тите те да родят спон­танно, без нужда от извър­ш­ване на секцио, без при­ла­га­нето на фор­цепс или вакуум екс­т­рак­тор. И не само това – жените, полу­чили под­к­репа, по-рядко искат бол­ко­ус­по­ко­я­ващи, по-често са удов­лет­во­рени от раж­да­нето и про­дъл­жи­тел­ността на раж­да­нето е по-малка, а бебе­тата имат по-добри резул­тати на Апгар теста.

Какво значи „под­к­репа“ за раж­да­щата жена? Това е оказ­ване на емо­ци­о­нална под­к­репа, под­по­ма­гане на жената да се чув­с­тва по-комфортно, пре­дос­та­вя­нето на инфор­ма­ция и защита. Всичко това подоб­рява физи­о­ло­гич­ната страна на раж­да­нето, както и усе­ща­нето за кон­т­рол и ком­пе­тен­т­ност на жената и по този начин нама­лява необ­хо­ди­мостта от аку­шер­ски интервенции.

Редица изс­лед­ва­ния сочат цен­т­рал­ната роля на вза­и­мо­от­но­ше­ни­ята между меди­цин­ски спе­ци­а­листи и раж­да­щата жена и апе­ли­рат към емпа­тия и преди всичко човешко отно­ше­ние към нея по време на раж­да­нето. Поз­на­ва­нето и зачи­та­нето на основ­ните ѝ човешки права на авто­но­мия над соб­с­т­ве­ното тяло дик­ту­ват отно­ше­ние с ува­же­ние и съп­ри­час­т­ност. Думите на меди­цин­с­ките спе­ци­а­листи или близки, чути по време на раж­дане, са спо­собни да про­ме­нят изцяло въз­п­ри­я­ти­ето на жената за раж­да­нето като личен провал (както често се случва при неп­ред­ви­дено цеза­рово раж­дане) в усе­щане за сигур­ност, при­е­мане на слу­чи­лото се и дори личен триумф. И както много жени спо­де­лят, това се случва неза­бе­ля­зано и нена­рочно, когато отно­ше­ни­ето към тях е топло, автен­тично и непринудено.

Обявиха държавата с най-добри условия за раждане на дете

Сингапур е признат за най-добрата страна в Азия за раждане на дете. За това свидетелстват резултатите от годишното проучване на брита...

Прочети повече

За да запа­зим човеш­кото лице на раж­да­нето, е необ­хо­димо да не заб­ра­вяме, че всяко раж­дане се случва само веднъж в живота на жената, детето и тях­ното семейс­тво, неза­ви­симо че то може да е само едно от сто­ти­ците раж­да­ния за асис­ти­ра­щите му. Необ­хо­димо е раз­би­ране и при­е­мане на ролята на асис­ти­ращ като на при­ви­ле­гия да сме част от това тайн­с­тво, за да го запа­зим такова.