Световна седмица на кърменето 1-7 август 2015

Тазгодишната кампания е своеобразно продължение на темата на ССК от 1993, когато фокусът е върху превръщането на работното място  в пространство, подходящо за майките и съответстващо на техните потребности.  За тези години е направено немалко в световен мащаб – има промяна в Конвенция 183 за Защита на майчинството на Международната организация на труда, която въвежда повече права на майките, включително свързани с кърменето. Подобрили са се и много национални законодателства в посока подкрепа на работещите майки.

България е сред страните, които могат да се похвалят с добри практики – жените имат право на обезщетение по майчинство до навършване на две години на детето, като за първите 410 дни, които започват 45 дни преди предполагаемата дата на раждането, майката получава 90% от работната си заплата.

И все пак има много причини, поради които една жена може да продължи да работи и веднага след раждането на детето.  Някои поради икономическа принуда, други – защото обичат работата си и искат да не спират да я упражняват, трети, защото работят в динамична сфера и се  страхуват да не изостанат от колегите си.

Всички тези жени трябва да  имат възможност да кърмят или да предоставят на децата си кърма. В момента Кодексът на труда позволява  в своя чл. 166 кърмещата жена да ползва отпуск от два часа дневно до навършване на 8 месеца на детето и на 1 час дневно след това.   За близнаците часовете са 3 до навършване на 8 месеца  и два часа след това. Твърде малко от майките обаче са запознати с това свое право. Добра възможност е и създаването на стаи за кърмене във фирмите, които имат капацитет за това, за да могат майките спокойно да изцеждат своето мляко или пък да кърмят своите деца.

Важно е работодателите да знаят, че кърменето има дълготрайни ползи за здравето на майката и на бебето й, което означава по-малко болнични листове; то изгражда близост между майката и бебето, което означава по-спокойни и щастливи служителки. Те могат да използват този ресурс в своя полза.

От значение е и  обществената подкрепа за кърмещите жени, която би им позволила да изпълняват своите служебни задължения, без да престават да кърмят. Наличието на стаи за кърмене в обществените институции например би дало повече възможности на майката да изпълнява както служебни, така и лични или семейни ангажименти, като по този начин кърменето (а и майчинството) няма да бъдат приемани като период, който понижава качеството на живот на жените.